Казват, че ръката, която люлее люлката, тя управлява света. Всичко, което правим за децата си е продиктувано от любов. Понякога обаче толкова задушаваща и прекалена, че започва да придобива чудовищни и уродливи форми. Точно това става с детето – колкото и ужасяващо да звучи, родителите и преди всичко майката носят отговорност какво всъщност правят с децата си. Започва се с това, че

детето не е нищо друго, освен Бог,

но когото трябва да се кланят непрекъснато и да задоволяват всичките му капризи. Скоро то разбира, че е Бог и няма други богове освен него. Държи родителите си на невидима каишка и изисква от тях пълно подчинение. Те пък са ужасно щастливи, че детето им проявява характер. И то какъв! Няма значение, че куклата, която са купили с любов е с избодени очи – смятат, че то е само любознателно. Няма значение, че е потрошило електронната игра, защото му е омръзнала – то, видите ли, има характер! Няма значение, че е съборило друго дете на люлките – то просто се брани. Дори го насърчават – бий се, да не те бият. И са горди, ако техния малчуган се е оказал отгоре. Или когато хвърля камъни по бездомните животни. Или когато стъпче някое цвете. Техният малък Бог всъщност наказва, и цялата вселена е длъжна да млъкне, за да чуе височайшите му изисквания. Всичко е недостатъчно, щом се отнася до любимото дете. Би било хубаво, ако не беше страшно. Това дете, което не е научено на милост един ден ще избоде

не очите на куклата, а на някой друг.

Вероятно вашите. Ще ви замери с камъни или просто ще ви стъпче, преди да ви е повело с еднопосочен билет за Дом за стари хора. Ако преди това не е било застигнато от някакво възмездие. Защото когато има престъпление, то винаги е започнало много преди това. Самото престъпление е само резултат, нищо повече.
В света на възрастните нещата изглеждат различни, но това е и светът на децата. Каквото и да правите за тях сте длъжни да знаете, че любовта е двустранен процес. Научете детето си да дава любов, точно толкова, колкото вие му давате. Но истинска. Иначе няма да може да го предпазите от страшната истина, че не сте били нужните родители на точното място и по точното време. Само привидно сте били такива. Обичайте децата си, много при това. Но бъдете нащрек какво точно правите с тях. Защото го причинявате на себе си.

Вашият коментар